Филипп Шкулев Мы кузнецы Ковачи сме

„МЫ КУЗНЕЦЫ”
Филипп Степанович Шкулев (1868-1930 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КОВАЧИ СМЕ

Ковачи сме, духът ни млад е,
към щастие ковем ключ тук!
В стоманената гръд се мятай,
вдигни се силно, тежък чук.

Ний светъл път ковем народен,
полезен честен труд ковем...
За бъдния живот свободен
ще страдаме и ще умрем.

Ковачи сме. В родина мила
добро желаем да градим.
И не напразно губим сили,
и не напразно с чук ломим.

Нали след всеки мощен удар
отслабва гнет, редее мрак
и над поля и морна угар
народът се надига пак.


Ударения
КОВАЧИ СМЕ

Кова́чи сме, духъ́т ни мла́д е,
към шта́стие кове́м ключ ту́к!
В стома́нената гръ́д се мя́тай,
вдигни́ се си́лно, те́жък чу́к.

Ний све́тъл пъ́т кове́м наро́ден,
поле́зен че́стен тру́д кове́м...
За бъ́дния живо́т свобо́ден
ште стра́даме и ште умре́м.

Кова́чи сме. В роди́на ми́ла
добро́ жела́ем да гради́м.
И не́ напра́зно гу́бим си́ли,
и не́ напра́зно с чу́к ломи́м.

Нали́ след все́ки мо́штен у́дар
отсла́бва гне́т, реде́е мра́к
и над поля́ и мо́рна у́гар
наро́дът се нади́га па́к.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Филип Шкулев
МЫ КУЗНЕЦЫ

Мы кузнецы, и дух наш молод,
Куем мы к счастию ключи!
Вздымайся выше, тяжкий молот,
В стальную грудь сильней стучи.

Мы светлый путь куем народу, –
Полезный труд для всех куем...
И за желанную свободу
Мы все страдаем и умрем.

Мы кузнецы. Отчизне милой
Мы только лучшего хотим.
И мы не даром тратим силы
Не даром молотом стучим.

Ведь после каждого удара
Редеет тьма, слабеет гнет,
И по полям родным и ярам
Народ измученный встает.

               1905 или 1906 г.




---------------
Руският поет и издател Филип Шкулев (Филипп Степанович Шкулев) е роден на 4/16 ноември 1868 г. в с. Печатники, Московска губерния. Пише стихове от 15-годишен; първите му публикации са в литературния сборник „Наша хата” през 1891 г., а след това печата поезия и сатира в издания като „Удаль”, „Остряк”, „Балагур” и др. Работи като книжар (1905 г.), редактор на издателство „Искра”, редактор и издател на вестниците „Русский день” и „Новая пашня” (1907 г.) и списанията „Крестьянская правда” (1908 г.), „Удаль”, „Гроза” (1908 г.), „Народный рожок” (1910 г.), „Мой  рожок” (1911 г.) и „Заноза”. Един от първите представители на руската пролетарска поезия, той е участник в революцията от 1905 г., през 1912 г. сътрудничи на болшевишките издания „Правда” и „Звезда”. За редактирането на революционни издания и печатането на политически брошури е лежал в затвора. Членувал е в литературното обединение „Кузница”. Участвал е в много литературни сборници, сред които „Думы”, „Грезы”, „Почин”, „Молодые всходы”, „Рассвет”, „Чернозем” и др. Автор е на стихосбирките „Думы пахаря” (1894 г.), „Не всем счастье” (1902 г.), „Кто виноват” (1903 г.), „Смелые песни” (1911 г.), „Марусино счастье” (1912 г.), „Николай в аду” (1917 г.), „Один с сошкой, а семеро с ложкой” (1917 г.), „Гимн труду” (1922 г.), „Кузнецы. Трудовые песни” (1923 г.) и „Кузнецы” (1929 г.). Умира на 16 ноември 1930 г. в Москва.