Селска сватба

ЮЛИЯНА ДОНЕВА


Миха, триха до зарана, сметоха боклука,
двора да е чист, че сватба ще се вихри тука.
Чичо Костадин - бащата, пийнал от мерак,
връз тръбите на асмата опъна чердак.
Стрина Гина подреди маси и столове,
после среса се, облече дрехите си нови.
И Стоенчовите лели цял ден се не спряха,
кълцаха месо и лук, гозбите гласяха.
Мъкнеха със каси вино и безалкохолно,
че на сватбената маса да има доволно.
Ето първите им гости - дружки на Милена -
идат, носят и подарък - чаши от Виена.
Появи се и Милена облечена в бяло,
а лицето й от радост грейнало е цяло.
Младоженецът Стоянчо и той е готов,
сложил скъпа вратовръзка на костюма нов.
Заприиждаха им гости - роднини, познати,
спазарени музиканти води бати Злати.
Двете шаферки напети, нарочно избрани,
гостите закичват с цвете, до уши засмяни.
Влади гайдата извади. Ръце за ръце,
хванаха се луди млади, извиха хорце.
 „Иха-иху“ - от хорото някой се провикна.
 „Дръж се земьо, ще те  газим“ - други му откликна.
Някой стана от софрата с препълнена чаша:
" Вдигам тост - викна кумата - за булката наша"!
„Ха, горчиво!“ - се провикна кръстницата Куна -
годеникът срамежливо булката целуна.
„Ха, пък догодина внуче, стрино Костадинце“.
„Е, каквото там се случи, ще се радват всинца,
ама всичко по реда си, нали тъй ма, булка?“
Зяпна булката, не чу се нищо от цигулката.
Три девойчета подеха песента народна,
дето щерка се прощава с майчица си родна.
Както беше на софрата, баба Стана рече:
 „Стига, булчето горкото, май ще ревне вече.
„Дайте нещо по игриво - някой се обади,
нещо весело и живо, тъй, като за млади.
Де го оня с кларинета, ръченица дайте.
Ха бре, ставайте момчета, кво ми се мотайте!
Гино, дай петела тука, ей, че се не сеща,
ха сега да уважиме кръстника отсреща.“
„Чакай малко, по полечка - каза кръстник Нено,
аз им подарявам печка, да не им студено.“
„Ее, бе що се харчиш Нено,не им трябват вещи.
Как така ще им студено с тез сърца горещи...“
Тез шеги  разсмяха всички, чукаха се, пиха,
пак се пръснаха из двора, пак хора се виха...
И чак когато във косите лунен лъч проблесна,
тръгнаха си надошлите и сватбата се пръсна.