Дорога Михаил Куншт

И лежала, уснув одиноко,
Под сияющим солнцем дорога.
Пробежал по ней ветер игривый,
И её он подмёл своей гривой.

Полетел в поднебесье стрелою,
Там ждала уже тучка с грозою,
Устремились к дремавшей дороге,
Теплым душем омыли ей ноги.

И она пробудилась, довольная,
А погода стояла-то знойная,
Благодарно взглянув на друзей,
Жить с друзьями всегда веселей.

Задышала озоном  дорога,
Ей не стало уже одиноко,
Длиной змейкою вдаль уходила,
Снова солнышко в небе светило.

ПЪТЕКА
Поетичен превод на български език: Генка Богданова

И лежеше, заспала самичка,
под сияйното слънце пътечка.
Изтича по нея вятър игриво,
помете я със своята грива.

Литна  като стрела  към небето
посрещна го  облаче, което
се спусна към пътеката сънна
и топъл дъжд по нозете й звънна.

Доволна тя отваря очите.
„Тъй знойни и тежки бяха дните!”
Към другарите поглед извива,
живеят дружно,  тя е щастлива.

Свеж озон пътечката вдъхва:
- Не съм самотна!-с радост въздъхва.
Като змийче снагата протяга
под слънцето за път се застяга.

Международный конкурс Болгария 2014
Ольга Мальцева-Арзиани
МЕЖДУНАРОДНЫЕ КОНКУРСЫ ДЛЯ РУССКОЯЗЫЧНЫХ ПОЭТОВ
http://www.stihi.ru/2013/03/17/5943


МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС БОЛГАРИЯ 2014
(для болгарских поэтов)