Зов

Израних краката си,нежните -
толкова много пълзях.
Запетних гласа си,белия -
толкова дълго зовах.
Вятър дръпна зова ми,развея го,
в тръните го раздра.
Дълго,дълго въже заплете -
върза ме на дъга...


Рецензии