Билал Адилов - От свойте грижи стихове редя
и моля те, поговори със мен.
От бурите аз пак съм потъмнял.
Разсей, море, ти моята печал!
Съчувствие целебно диря аз,
но виждам те - тъгуваш в тоя час.
Ти, уморено от скръбта, мълчиш
и болката във себе си държиш.
Спокойни са вълните ти сега,
градини зеленеят на брега.
Но, явно, зимата е в теб на власт -
не мислиш ти за дните с лятна страст.
При теб, море, аз идвам всеки път,
когато в мен тревогите горят.
И взрян в глъбта, в суровата вода,
от свойте грижи стихове редя.
Свидетельство о публикации №113112608349
Валерий Латынин 30.11.2013 22:06 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 01.12.2013 19:24 Заявить о нарушении
Валерий Латынин 01.12.2013 20:17 Заявить о нарушении