Борис Христов - Август, перевод

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша –
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътят –
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла – цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник – сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Пыль на душе и в пыли мои ноги
Солнце печёт как на брани
К морю меня поманили дороги
Я уморившись уселся на камень.

Под знойное утром соло тромбона
Бездомный, безродный, пропащий
Дом себе строю в мечтах и колонах
Где нет ни ушедших ни уходящих.

А осенью поздней высохнут травы
И я под дождями намокну
Ах жизнь моя зебра хуже отравы
Чужие подвалы, да жёлтые окна.

Кирпич на кирпич - жильё воздвигаю
Сажаю кусты и деревья
Кто-то  другой пусть с моё, прошагает
Попробует жить не старея.

Но избежал ли бродяжьего плена
Это ли, сердце, сегодня в фаворе
Всё остальное рыжая пена
Соль моего долгожданного моря.