Ти сега си далече от мен.
Тъй далече си, както небето.
Снежен вятър през зимния ден
всички блянове наши замете.
А пък с теб бяхме огън и жар,
ти сияеше в щастие, прелест.
Със криле на орел аз кръжах,
не усещах земята под себе си.
Кой да знае за скръбния край,
любовта тъй внезапно изстина!
И в огнището няма искра,
паяк прави си дом във комина.
Продължавам да чакам аз вест,
а в душата ми гонят се вихри.
Но пред мен - само твоят портрет
и със сълзи родените стихове.
Билал Адилов - Кто знал? Кой знаеше?
© Copyright: Дафинка Станева, 2013
Свидетельство о публикации №113112406219
Свидетельство о публикации №113112406219
Рецензии
Журчит, как ручеёк из слёз, но мелодично и лирично! Удивляюсь лёгкости твоего творческого пера. Удачи! В.Л.
Валерий Латынин 24.11.2013 17:10 • Заявить о нарушении
Валерий Латынин 24.11.2013 17:10 • Заявить о нарушении