Божидар Божилов - Книга, перевод

          „Всичко завършва с една книга...”
                Маларме

Завършва всичко там, сред страниците бели,
които не мастило, а жадно са поели
привечерния хлад на оня миг случаен,
когато две очи погледнали са с таен
възторг към твоите. Завършва всичко там –
и трескавият глад, и веселият плам
на нежностите. Там е също тъй по-сетне
досадата лилава на часовете летни.
Омразата е там. Раздялата студена,
от градската луна нелепо осветена.
И там е също тъй понякога, уви,
разсъдъчният час с надгробните треви,
разбъркани от вятъра. Той шепне тихо (колко тихо)
за оня първи миг забравените стихове.
В сърцето ти омраза и ярост се надига
към теб самия, теб, превърнат вече в книга.
А беше някога от нежности обзет,
човек, роден за младост. Сега си стар поет.
Сега не вярваш сам, че е било това,
засъхналото в празника на мъртвите слова.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.
                (Всё завершается одной книгой)
                Маларме
 
Всё завершается там, среди белых страниц
Просто случайно пара косиц
Где не чернила а чувства мои обитают
И глаза твои карие с тайным
Восторгом безумным. Всё завершается там
Голод на ласку и воля слезам
И боль есть одна среди прочих
И очень короткие летние ночи.
И чёрная ненависть и холод разлуки
Луны городской неуклюжие бледные руки
И тот кто давно здесь, увы
Уснул под покровом надгробной травы.
Разбуженный ветер привёл меня в шок
Забыл первый раз свой любимый стишок
Чтоб пережить эту злую интригу
Я помещу её в личную книгу.
А раньше был нежным, красавец, атлет
Но юность уходит стареет поэт
И было ли, не было – веришь едва
Праздник окончен засохли слова.