Бленика - Слънце, перевод

Отново твоят поглед ме намира,
лъчите на леда топят
и пак събудени, немирни
вълни от мойта кръв шумят.

Повлича ме отново златна мрежа
към нови неизвестни брегове,
зоват ме гласове разнежени
и блеснали планински върхове.

Усещам пак у мене сила пламва,
стихийно бликнала от теб,
която и пръстта корава
превръща в ароматен хляб.

И искам с птиците да пея,
да растна в житните стъбла,
със ветровете да развия
прозирно ласкави крила...

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Твой взгляд опять меня находит
Лёд топят глаз твоих лучи
И кровь густая колобродит
И сердце бедное стучит.

Опять дорога золотая
Влечёт нас к новым берегам
И глас пространства разверзая
Зовёт к долинам и лесам.

Я снова силой наливаюсь
И загораюсь от тебя
В хлеб ароматный превращаясь
Смеясь от счастья и любя.

Ах мне бы слиться с птичьим хором
И зазвенеть как колос ржи
И с ветром мчать по косогорам
На крыльях собственной души.