Спиридон Дрожжин Я для песни задушевной Аз за песе

„Я ДЛЯ ПЕСНИ ЗАДУШЕВНОЙ...”
Спиридон Дмитриевич Дрожжин (1848-1930 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ ЗА ПЕСЕНТА СИ ВОЛНА

Аз за песента си волна
взех зелен жив горски шепот,
в обедния пек на Волга
слушах тъмния й ропот,
взех от есен мрачно време,
взех от пролет аромати;
от народа радост вземам
и страдание в душата.


Ударения
АЗ ЗА ПЕСЕНТА СИ ВОЛНА

А́з за песента́ си во́лна
взе́х зеле́н жив го́рски ше́пот,
в о́бедния пе́к на Во́лга
слу́шах тъ́мния й ро́пот,
взе́х от е́сен мра́чно вре́ме,
взе́х от про́лет арома́ти;
от наро́да ра́дост взе́мам
и страда́ние в душа́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Спиридон Дрожжин
Я ДЛЯ ПЕСНИ ЗАДУШЕВНОЙ...

Я для песни задушевной
Взял лесов зеленых шепот,
А у Волги в жар полдневный
Темных струй подслушал ропот,
Взял у осени ненастье,
У весны благоуханье;
У народа взял я счастье
И безмерное страданье.

               1891 г.




---------------
Руският поет Спиридон Дрожин (Спиридон Дмитриевич Дрожжин) е роден на 6/18 декември 1848 г. в с. Низовка, Тверска губерния. Самоук творец, той е един от най-талантливите поетични битоописатели на руското село. Първото си стихотворение публикува в сп. „Грамотей” през 1873 г., след което сътрудничи активно на списания и алманаси като „Родник”, „Дело”, „Слово”, „Семейные вечера”, „Русское богатство”, „Тверской вестник” и др. Член е на Руската академия на науките (през 1903 г. получава пожизнена пенсия), почетен член е на Обществото на любителите на руската словесност (1905 г.), председател на Конгреса на пролетарските писатели (1919 г.), почетен член на Всерусийския съюз на поетите (1924 г.). Автор е на над 30 стихосбирки, сред които „Стихотворения, 1866-1888” (1889 г.), „Поэзия труда и горя” (1901 г.), „Новые стихотворения” (1904 г.), „Родная деревня” (1905 г.), „Год крестьянина” (1906 г.), „Заветные песни” (1907 г.), „Новые русские песни” (1909 г.), „Баян” (1909 г.), „Песни старого пахаря” (1913 г.), „Песни рабочих” (1920 г.), „Поэт-крестьянин С. Д. Дрожжин Его жизнь и песни” (1923 г.), „Пути-дороги” (1929 г.), „Песни крестьянина” (1929 г.) и др. Умира на 24 декември 1930 г. в родното си село.