Поздняя осень - Михаил Куншт

Михаил Куншт

Первые снежинки падали на землю,
Превращались в слёзы осени седой.
Это время года сердцем не приемлю,
Я не знаю братцы, что стряслось со мной.

Ветерочек гонит с севера прохладу,
Золотую осень прогоняя вдаль,
Лишь в воспоминаньях шелест листопада,
У огня сижу я на душе печаль.

Заношу в блокнот свой мысли-афоризмы,
Я стараюсь мудрость в них свою вдохнуть,
И гляжу на сущность сквозь изломы призмы,
Верю и надеюсь в них увидеть Суть.

Первые снежинки падали на землю,
Превращались в слёзы осени седой.
Это время года сердцем не приемлю.
Золотая осень, я всегда с тобой!


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

КЪСНА ЕСЕН

Първите снежинки падат на земята
и превръщат в сълзи есен побеляла.
Туй годишно време сърцето не приема,
аз не зная брате какво ме сполетя.

Вятърът прогони хладното на север
и есента златна гони надалече.
В спомените само шуми листопада,
аз седя край огъня, с тъга във  сърцето.

Цапам във тефтера  мисли, афоризми,
мъдростта си в тях старая се да вдъхна.
На същността гледам през счупена призма,
вярвам ,че ще видя в тях действителността.

Първите снежинки падат на земята
и превръщат в сълзи побеляла есен.
Това годишно време сърцето не приема.
Есен моя златна, аз винаги съм с теб!