Валерии Станков - Експресът към ада, перевод

Не ме отнасяй, гаден, черен влак!
Не ме отнасяй никъде от нея,
хвърли ме из полетата със сняг –
със вълците в гората да дивея,
вдън Ада с релсите се продъни,
затрупай ме с траверси, с коловози,
и на червен семафор премини
през моите поезии и прози,
намачкай ме в най-глухия тунел,
на черен дим ме разнеси в безкрая.
Къде – скиталец пътник – съм поел? –
към Ада ли? Или летя към Рая?
Министър на транспорта ако бях,
да забраня перона на разделите.
Носи ме, гаден влак! Не ме е страх –
бях с нея вече в райски безпредели.
Аз ще крещя на сетната черта –
нима отвъд изчезваме безследно?
И ще се врежа в адските врата,
завързан върху твоето торпедо!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Не увозите меня гады-паравозы
Куда-нибудь в заоблачные дали
Где снеги заметают и морозы
И рядом звери дико завывают
Дорога в Ад известна нам на горе
Прямые рельсы никакой угрозы
И ни к чему цвета на светофоре
У вас мои поэзии и прозы.
В одном глухом и сумрачном туннеле
Откуда дым несётся по планете.
Присядешь путник спросишь еле-еле
А есть ли рай и ад на белом свете
Ах если б был я транспортным министром
Я б запретил перроны расставаний
Вези меня страшиться неуместно
Мы с ней в раю сегодня побывали
И мне кричать поверьте неохота
Ведь нет причин исчезнуть нам безследно
Ударюсь громко в адские врата
Твоя надёжная и верная торпеда.