Самота,самота,самота...
Само тя е отсъдено,знам,
да ме следва по пътя ми,няма,
едноока,със чело - тъга
и със пръсти - прозирни кристали.
Самота,самота,самота...
В своето царство без цвят -пустота,
тя ли води ме,няма?
Или следва ме сляпо в нощта -
сянка бледна на мойта душа.
Самота
© Copyright: Снежина Христова, 2013
Свидетельство о публикации №113111807225
Свидетельство о публикации №113111807225
Рецензии