Билал Адилов - Груз разлуки, Товарът на разлъката
Ти смееше се звънко, с радост.
Но не за мен бе този смях,
възторжената ти награда.
Щастлива, ти вървеше с друг,
ръката ти тъй нежно хванал.
И моят силен вик без звук
за теб през тази нощ остана.
Косата - водопад смолист,
по раменете ти течеше.
Не сгря ме твоят взор лъчист
при виртуалната ни среща.
Кънтеше пулсът ускорен,
прекъсна се сънят ми скоро.
И се огледах тъй смутен,
а с тебе исках да говоря.
Пленен от образа познат,
погледнах трескав към стената.
Портрета твой аз там видях,
усмивка ти към мен изпрати.
А аз те гледах полудял...
Луната грееше за нас.
Слова със болка пишех страстно.
Не сдържайки се, плачех мълком.
И стичаше се там без глас
солен, товарът на разлъката.
Превод на български език: Дафинка Станева
Свидетельство о публикации №113111803294
Валерий Латынин 18.11.2013 12:07 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 18.11.2013 12:18 Заявить о нарушении
Валерий Латынин 18.11.2013 12:36 Заявить о нарушении