Валери Станков - Роденият в пустини мре в пустиня,

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и сякаш за маневри се разгръщат
процесии от мъртъвци безгласни,
изригнал вик, окаменял на прага,
да гледаш – никнат сенките безмълвни,
с жестоката метла на Баба Яга
да те пресрещне мама с гръм и мълнии.

Смирено влязъл в стаята позната,
да вържеш с тел сърцето на бушона,
да те следи петното от стената –
там, дето беше старата икона.
Нима дойдох да чакам мирен заник?
И мойто слънце своя път измина?
Какви ти вопли на печален странник?
Роденият в пустини мре в пустиня.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Когда-нибудь в отцовские пенаты
Вернёшься будет вечер или ночь
Смирено и совсем без результата
Ты с мертвыми беседу заведёшь.
Окаменеешь с криком на пороге
Увидишь, как их исчезает тень
Как мама с укоризной смотрит строго
Мол, ждём тебя уже который день.

И ты войдешь смирено сокрушённо
В груди тревожный слышен сердца стук
И на стене увидищь от иконы
Пятно - хозяйке видно недосуг
Ты шёл сюда рассветы и закаты
Погасло солнце и поникла рожь
И вопли твои путник странноваты
Рождён в пустыне - там же и умрёшь.