Валери станков - корида с чудовище, перевод

За това, че живея, аз нямам ни капка вина.
И дали да ме има, мама даже и мен не попита.
И защото е ясно – накъдето да тръгна – стена,
ми остава да счупя главата си тежка в гранита.

Да съм тартор на бунта в коптора – за луди приют.
Пандизчията, който проклина живота си дълъг.
Да съм сто килограма изсъхнал на припек барут.
Или шепа надежди, избухнали в писък на гълъб.

И понеже не съм се родил да умра слугинаж,
свободата пред мене повдига невиждана летва.
И засилвам се аз като бик срещу яркия плащ,
който вее ехидно срещу ми съдбата несретна.

И понеже животът не ме ръсна с чимширен букет,
аз за всичките болки на света се усетих виновен.
Ей това му е гадното човекът да стане поет –
вечно пие вината с мезе от строшени окови.

Свободата – мравуняче, плъпнало откъм гърба.
Свободата – надежда, избухнала в писък на гълъб...
Благославям я тази моя зла, пандизчийска съдба –
в арестуваното ми тяло да ми щрака свободен акълът!

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Живу на белом свете в том нет моей вины
И не спросит мама только промолчит
Все пути понятно, только до стены
Мне осталось бедному лбом разбить гранит.

Предводитель бунта местных оборванцев
Зек и неудачник проклинавший жизнь
Сотня килограммов пороха и солнца
Или голубь белый полетевший ввысь.

Не рождён был небом умереть слугою
И меня свобода позвала в полёт
И как бык бодаюсь со своей судьбою
В общем мне ужасно с нею не везёт.

Жизнь моя не сахар нету в ней букета
Я за всё на свете принимаю боль
Гадкий человечек мню себя поэтом
Часто выпиваю но не в этом соль.

Муравью свобода на спину свалилась
Голубю надежда сильная весьма
Зеку б она тоже сильно пригодилась
И не помешало б чуточку ума.