Герои на деня

           И няма никой да разказва
           за простата човешка драма.
                Никола Вапцаров

Излъчва денонощно синият екран
на телевизията - проститутка на властта -
неспирния си екшън -
         секс, политика, мода.
Човечецът нищожен от народа
ще го покаже само за секунди,
притиснат в новините на деня -
след наводнение, убийство, суша.
А камера - студен циклоп стоок -
            не вижда и не слуша
никой друг
освен измислените си "герои" на деня:
продали съвестта си политици,
перачи нискочели на пари нечисти,
които падат върху жълтите павета,
застреляни от "нашите" момчета...

Като след щорм размътени вълни
заливат се със "жълти" новини:
кой футболист с кой топ-модел "се чукал",
кой принц със нова яхта днес се фукал,
кой се сдобил с красив имот край плажа,
кой бащинство не искал да докаже.

Лавини кухи новини -
разголени, разюздани, разпасани
слугинска журналистика поднася.
И иде ти да хвърлиш празния буркан,
да счупиш тоз екран,
               където теб те няма -
               където диша само
"елит" колосан, парфюмиран, празен...
Където евтината мелодрама
на безконечни чужди сериали
измества твоята човешка драма.
И ти си само тъп електорат,
                премазан
от пустия перфиден ад,
където, знаеш:
човекът за човека не е брат.

Пак свиваш се в килийката си пчелна,
пак търсиш някаква опора земна
в очите чакащи на твоето дете.
Макар да знаеш, че си ти Героят,
епичния си делник преживяващ
в борба за работа и хляб,
пак като цвят отбрулен страдаш...
А твоята утеха е мигът,
кога, щастливо, твоето дете се радва
на пъстра книжка, нов велосипед,
на облаци, танцуващи без ред
над вашия човешки топъл свят,
с любов и радост простичка богат.


2010 г.