Иван Вазов. К русским солдатам

Иван Вазов

К РУССКИМ СОЛДАТАМ

(Написано при первом появлении русских в Добрудже, в качестве румынских союзников)

О русские, о братушки славянские,
Зачем вы здесь? Зачем вы, россияне,
Идёте на поля войны балканские
Немилыми, незваными гостями?

Мы вами восхищаемся: цветами
Встречали б вас, слезами умиленья...
Но вы, ожесточённые сердцами,
Зовёте нас на грозные сраженья!

Мы снова бы обняли вас, как братьев –
Сердечно, горячо, как встарь случалось,
Но в вашем взгляде наблюдаем ярость…
Как распахнуть вам братские объятья?

Несчастные, вы защищать идёте
Грабителя и хищного злодея;
И вместо дружбы и любви найдёте
Лишь наших пушек батареи.

О русские! – давно ли я вас славил
За подвиг ваш и героизм чудесный?
Не вас ли я себе примером ставил,
Не вам ли пел хвалебные я песни?

Вы некогда под знаменем Христовым
Сражались ради лучшей нашей доли,
Избавили от тяжкой нас неволи...
Зачем? Чтобы опутать игом новым?

И всё же мы не ненавидим вас,
Ещё жива любовь к вам у народа,
Но также обожаем мы свободу –
Её мы любим больше в сотню раз.

За этого кумира край наш бьётся
Упорно – и с чужими, и с родными,
Ни перед кем болгарин не согнётся,
Ярма позорного на шею не накинет!

О, как мне жалко вас, кто угнетён!
О, как же я желаю бедным братьям
Свободы, как у нас, чтоб за неё
Достойно было б жить и умирать вам!

7 сентября 1916 года

(перевод с болгарского)

Впервые опубликовано в газете «Мир» (XXV, No. 5005) 11 ноября 1916 года. 

---------------------------------
Оригинальный стих:


Иванъ Вазовъ

На рускитЪ воини

(Написано при първото появяване на руситЪ въ Добруджа като съюзници на румЖнитЪ)

О, руси, о братя славянски,
Защо сте вий тука? Защо сте
Дошли на полята балкански
Немили, неканени гости?

Желали би васъ възхитени
Да срЪщнемъ со сълзи и съ китки...
Но идете вий настървени,
На грозни зовете ни битки!

Желали би васъ да прЪгърнемъ
И тозъ пЖтъ сърдечно, горещо.
Но взорътъ ви свЪти зловЪщо...
Какъ рЖцЪ сега да разгърнемъ?

О, руси! Азъ другъ пЖтъ ви славяхъ
За подвигъ великъ и чудесенъ,
Високо ви ликътъ поставяхъ
Въвъ мойта душа, въ мойта пЪсень!

Вий нЪкога знаме Христово
РазвЪхте за благо човЪшко –
Строшихте ни игото тежко,
А днеска ни носите ново!

И пакъ не ви мразимъ (не крия:
Обича ви още народа);
Но любимъ и свойта свобода,
Стократно по-любимъ я ния.

За тозъ кумиръ ния се биемъ
И съ чуждъ, и съсъ близъкъ упорно
И нЪма ний вратъ да прЪвиемъ
ПрЪдъ никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалЪя!
О, какъ би желалъ, братя клети,
Свобода и вамъ, и за нея,
Катъ насъ да живЪйте и мрете!

7 септември 1916.

Първата публикация: вЪстникъ  "Миръ" (XXV, бр. 5005) 11 ноември 1916.

Цит.: Избрани страници отъ Иванъ Вазовъ. Съ прЪдговоръ и биография отъ Д-ръ Михаилъ Арнаудовъ. София: Министерството на народното просвЪщение, 1922 г. – 662 с. (№ 113, С. 247-248).


Примечание: старая болгарская орфография не отражается: вместо буквы "ять" - Ъ, вместо буквы "большой юс" - Ж.

--------------------------------------------

Современная болгарская орфография:

Иван Вазов

НА РУСКИТЕ ВОЙНИ

О руси, о братя славянски,
Защо сте вий тука? Защо сте
Дошле на полята балкански
Немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени
Да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
На грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем
И тоз път сърдечно, горещо,
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?

Дошле сте да браните, клети,
На хищник грабежа хайдушки,
Та вместо любов и привети
Вий срещате нашите пушки.

О руси! Аз друг път ви славях
За подвиг велик и чудесен,
Високо ви ликът поставях
Във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово
Развяхте за благо човешко –
Строшихте ни игото тежко,
А днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:
Обича ви още народа);
Но любим и свойта свобода,
Стократно по любим я ния.

За тоз кумир ния се бием
И с чужд и със близък упорно
И нема ний врат да превием
Пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
Свобода и вам, и за нея,
Кат нас да живейте и мрете!

1916

-----------------------------------------

Данное стихотворение можно считать своего рода ответом на написанную в 1876 году поэму этого же автора "Россия!" - мой перевод здесь: http://www.stihi.ru/2013/11/05/448