Моя Мъко, моя вярна сестро,
докога по Българско ще бродиш?
Докога ще пеем свойта песен,
жална като три синджира роби?
Докога ще дирим по Балкана
с теб духа на Ботев, Караджата?
Виж, край нас издигат пак зандани -
в тях навек да гине Свободата.
Паметта ни стене ослепена
и живеем като в тъмна бездна.
Ще спасим ли гордия си хребет,
или от света без глас ще чезнем?
Сестро Мъко, туй ни е съдбата:
днес да скрием медните кавали!
Доста е ръждата по тръбата,
но ще будим синове заспали!
Ще дочакаме ли тежка сватба -
да захвърлим черните шамии,
да запеем песните си ратни,
левските байряци да развием!
Моя Мъко
© Copyright: Дафинка Станева, 2013
Свидетельство о публикации №113110805194
Свидетельство о публикации №113110805194
Рецензии