Валери Станков - Било е тиха снежна песен, перевод

Ти беше болка. Беше вик.
Сълзица на солена буза.
Огъваше с невинен тик
ръба на бялата си блуза.

Постлах пред тебе куп цветя
на теракотените плочи.
Камбана в мен ли проехтя?
Или сърцето ми изскочи?

Щом лампата си угаси,
видях как тихо се прекръсти.
И в сипейните ти коси
зарових тежките си пръсти.

Не знам какво направи с мен.
А после пак. И отначало.
Лежах като зашеметен
до земетръсното ти тяло.

Видение – елха до пън.
Кой вятър ли ми го отнесе?...
Било е стон. Било е сън.
Било е тиха снежна песен.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Ты моя боль восторг и крик
Слеза от счастья боягузка
Глубокий шок и нервный тик
И просто фея в белой блузке.

Твой путь устлал цветами я
На терракотовых аллеях
Во мне бубенчики звенят
И сердце бедное немеет.

Потом ты выключила бра
И робко в ночь перекрестилась
И были стоны до утра
Коса тугая распустилась.

Ты что-то сделала со мной
Мне прерываться не хотелось
И знаю я тому виной
Твоё божественное тело.

Мираж ли, миф, иллюзион?
А может ветер ждущий вёсен -
Мой сладкий стон, мой сладкий сон
Одна из снежных моих песен.