МОЕЙ ЖЕНЕ. Вольный перевод с болгарского языка Кра

Придет зима.
И первый тихий снег,
опустится на землю.
Поверь мне ласковый
и нежный друг.
С тобой мы встретимся,
зимою непременно.
Нашей встречи,
не помешает нам никто.
Ни знахарки и ни колдунья.
В глазах рассеется
и боль, и все сомненья.
И будет свадьба,
Кольца, тосты и цветы.
Ночь брачная
соединит сердцами.
И будем только я и ты.
Жизнь будет долгая идти.
И вместе будем стариться годами.
 


Красимир Георгиев
НА ЖЕНА МИ

Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е –
сват ще ни бъде сама
съдбата ни.
И три знахарки –
врачки-магьоснички,
ще поканим на сватбата –
кротко ли, тихо ли
ще издигнат те своите
тайнствени тостове
върху очите ни,
върху очите ни.
– Нека лъжата
      да бъде раздяла за тях,
      нека лъжата
      да бъде болка!
– Много ли, малко ли
      нека да страдат,
      ах, колко ли ще е,               
      колко ли?
– Снежен човек да направят
      с ръцете си
      в брачната нощ,
      като жив да е
      и
      колкото дни преживее
      човекът им,
      толкова
      да са щастливи!
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е;
раздяла,
болка може да бъде само лъжата.
                Написано: 31.12.1977 г.