Билал Адилов - Тъй скъпа бе ти на слова
венче за теб луната вие.
Сами край вечното море
прегърнати стояхме ние.
И в твоите очи звезди
преливаха се и трептяха.
Боязън в теб ли се роди -
в жар пръстите ти ме горяха!
Тъй скъпа бе ти на слова -
и дума даже не прошепна.
В миг към пътечката глава
изви. В теб нещо трепна.
Какво те мъчеше до мен?
Сърцето в страх ли бе обзето?
Сред този лунно-звезден плен
бях развълнуван, искрометен.
Усещах пулса ти в нощта,
в кръвта ти музика звучеше.
В мен нежна песен разцъфтя,
а тебе нещо ти тежеше.
Аз помня звездния покров,
забрави ти нощта - тъй светла.
От теб потресен, съм готов,
да си разкъсам аз сърцето.
Свидетельство о публикации №113110604812
Валерий Латынин 08.11.2013 21:04 Заявить о нарушении
Вот и другие варианты:
I.За тази нощ забрави ти -
тя още в паметта ми свети.
От теб потресен, в порив див,
аз бих разкъсал си сърцето.
II.За тази нощ забрави ти -
тя още в паметта ми свети.
Потресено от теб, пламти,
от болка къса се сърцето.
III.Аз помня звездния покров -
забрави ти нощта - тъй светла.
От теб потресен, съм готов,
да си разкъсам аз сърцето.
Видно, эти переводы - моя очередная переводческая авантюра.Но пусть выглядят хорошо. Д.Ст.
Дафинка Станева 11.11.2013 13:11 Заявить о нарушении
Валерий Латынин 11.11.2013 23:32 Заявить о нарушении