Билал Адилов - Сърцето помни

Днес градският пейзаж белее от снега,
в човешките очи светлее радостта.
От танца на снега обзема ма тъга,
в лезтинския ми кът ме върна паметта.

И в селото си аз повиках младостта.
На сутрешния сняг - и шарки, и следи.
Тъй, както нов килим тъчаха в своя стан
на тлаки в труд щастлив момите ни преди.

В мен песен зазвуча с момински гласове,
тъкачка млада там седянката кладе.
За всеки има джоб сушени плодове,
а вятърът в снега костилките мете.

На селския мегдан аз колко пъти бях
със поглед, устремен към изворни води.
Ала, душа, защо да спастря не успях
аз порива си млад и чистите мечти?

И спомних си как бях под роден връх висок,
в покоя на леса под снежен благослов.
И първи сладък блян. И пръв горчив урок.
И среща в лунна нощ. И първата любов.

Сега дълбоко спи по мечешки градът.
Безлюдно е навред. И пада, пада сняг.
А в моята душа вълнения горят
и мислите летят към скъпия Шах-даг.

              Превод:Дафинка Станева