Марат Гайнуллин Ярким спектром друзьям улыбнусь Къ

„ЯРКИМ СПЕКТРОМ ДРУЗЬЯМ УЛЫБНУСЬ”
Марат Гайнуллин
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ

Не ходете досадно след мен
в сива маска, тъга и нерадост.
Ще живея, с възторг запленен
в приказките на Шехеразада.
Шагане ми изпрати писмо,
от далечни земи вест от нея.
Като в сън съм в блаженство само́,
сякаш в рай оттогава живея.

И не вярвам, че в светлия век
есента дъждове лее ко́си,
спи принцеса в кристален ковчег
и Кошчей трака някъде кости...
Аз рисувам картини от сън:
полуостров, приличащ на птица,
лодка, вятър, море, песен-звън,
на момиче игриви ресници.

И далечният приказен свят
на мечтите е близък и роден...
Над дланта ни звездите струят,
ако вярваш... Сърца са свободни.
Гоня есенна сива печал
с песен светла, с мечти, с романтизъм,
към другари усмивки раздал
на дъгата под цветната призма!


Ударения
КЪМ ДРУГАРИ УСМИВКИ РАЗДАЛ

Не ходе́те доса́дно след ме́н
в си́ва ма́ска, тъга́ и нера́дост.
Ште живе́я, с възто́рг заплене́н
в при́казките на Шехераза́да.
Шагане́ ми изпра́ти писмо́,
от дале́чни земи́ вест от не́я.
Като в съ́н съм в блаже́нство само́,
ся́каш в ра́й оттога́ва живе́я.

И не вя́рвам, че в све́тлия ве́к
есента́ дъждове́ ле́е ко́си,
спи́ принце́са в криста́лен ковче́г
и Кошче́й тра́ка ня́къде ко́сти...
Аз рису́вам карти́ни от съ́н:
полуо́стров, прили́чашт на пти́ца,
ло́дка, вя́тър, море́, пе́сен-звъ́н,
на моми́че игри́ви ресни́ци.

И дале́чният при́казен свя́т
на мечти́те е бли́зък и ро́ден...
Над дланта́ ни звезди́те струя́т,
ако вя́рваш... Сърца́ са свобо́дни.
Го́ня е́сенна си́ва печа́л
с пе́сен све́тла, с мечти́, с романти́зъм,
към друга́ри усми́вки разда́л
на дъга́та под цве́тната при́зма!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Марат Гайнуллин
ЯРКИМ СПЕКТРОМ ДРУЗЬЯМ УЛЫБНУСЬ

Не ходите за мной по пятам –
грусть-печаль и тоска в серой маске. 
Жизнерадостность вам не отдам –
жить хочу шахрезадовской сказкой. 
Мне прислала письмо Шагане 
из далёкого, светлого края...
И с тех пор я живу, как во сне –
наполняюсь блаженством и раем. 

И представить себе не могу:
где-то осень с косыми дождями;
и царевна в хрустальном гробу;
и кощей „трепыхает” костями...   
Я рисую картины из снов:
полуостров похожий на птицу,
ялик, море и песня ветров
и девчонки лукавой – ресницы. 

Мир далёких и сказочных грёз 
мне становится ближе, роднее...
Так легко дотянуться до звёзд,
если веришь... И сердцу теплее.
Прогоняю осеннюю грусть 
светлой песней, мечтой, романтизмом.
Ярким спектром друзьям улыбнусь,
преломляясь лучом в гранях призмы!!! 

http://www.stihi.ru/2013/09/07/128




---------------
Поетът Марат Гайнулин (Марат Гайнуллин) е роден в следвоенните години в селището Азизбеков в Туркмения. Завършил е минно инженерство в Грозненския нефтен институт (1971 г.) и патентно дело в Ашхабадския институт (1977 г.). Работил е по специалностите си в институти и предприятия в Грозни, Минск, Ашхабад, Краснодар и Москва. Има дългогодишна преподавателска дейност, над 50 научни труда и близо 30 авторски свидетелства за изобретения. Автор е на стихосбирката „Льётся песня и нет ей конца” (2007 г.). Живее в района на Кубан.