Съдба Судьба

СЪДБА

Как трудно е
с неверниците да си вярващ,
с бъбривците да помълчиш,
на егоистите да даваш,
пред злобата да устоиш!

И колко отговорно е
сред ситите да погладуваш,
сред слепите да бъдеш зрящ,
на глухи болките да чуваш,
да милваш страдащи сърца.

А как нелепо е
във себе си да се огледаш
с огризана до кръв съдба,
да изгориш в пътека бледа
като листата в есента.


СЪДБА

Как трУдно е
с невЕрниците да си вЯрващ,
с бъбрИвците да помълчИш,
на егоИстите да дАваш,
пред злОбата да устоИш!

И кОлко отговОрно е
сред сИтите да погладУваш,
сред слЕпите да бЪдеш зрЯщ,
на глУхи бОлките да чУваш,
да мИлваш стрАдащи сърцА.

А кАк нелЕпо е
във сЕбе си да се оглЕдаш
с огрИзана до крЪв съдбА,
да изгорИш в пътЕка блЕда
като листАта в есентА.


(Перевод с болгарского Стафидова В.М)
http://www.stihi.ru/2015/01/17/2411
Судьба

Как тяжело
С не верящими верить
И с болтунами промолчать
И эгоистам дань отмерить
И перед злобой устоять.

О как бывает нелегко
Тупую сытость презирая
Быть зрячим в обществе слепых
Когда чужая боль взывает
И сердце плачется о них.

О как нелепо, как!
В себя любимого всмотреться
С судьбой, седая голова
И всё сгорит и растворится
Как в осень палая листва.