Аввакум Петров Вопль к Господу Вик към Господ

„ВОПЛЬ К ГОСПОДУ”
Аввакум Петрович Петров (~1620-1682 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВИК КЪМ ГОСПОД

Чуй ме, Боже, чуй ме,
царю небесен, Боже свят, чуй ме!
Да не се върне обратно нито един от тях,
гроб им уреди на всички, накажи злото със зло,
гибел докрай им раздай, Господи,
за да не се сбъдне дяволското пророчество!


Ударения
ВИК КЪМ ГОСПОД

Чу́й ме, Бо́же, чу́й ме,
ца́рю небе́сен, Бо́же свя́т, чу́й ме!
Да не се въ́рне обра́тно ни́то еди́н от тя́х,
гро́б им уреди́ на вси́чки, накажи́ зло́то със зло́,
ги́бел докра́й им разда́й, Го́споди,
за да не се́ сбъ́дне дя́волското проро́чество!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Аввакум Петров
ВОПЛЬ К ГОСПОДУ

Послушай мене, Боже! послушай мене,
царю небесный, свет, послушай меня!
да не возвратится вспять ни един от них,
и гроб им там устроивши всем, приложи им зла,
господи, приложи, и погибель им наведи,
да не сбудется пророчество дьявольское!




---------------
Руският писател, поет, богослов, вероучител и проповедник Авакум Петров (протопоп Аввакум Петрович Петров) е роден на 25 ноември 1620 г. в с. Григорово,  Нижегородска област. През 1642 г. става дякон, през 1644 г. е ръкоположен за свещеник, а след 1650 г. е протойерей. Автор е на 43 църковни и светски съчинения, сред които „Книга бесед”, „Книга толкований”, „Книга обличений” и др. Основоположник е на новата руска словесност, на свободното образно слово, на изповедалната проза и на жанра автобиография. Неговото „Житие протопопа Аввакума, им самим написанное” (1672 г.), написано на разбираем за народа език, е уникален паметник на руската литература от XVII в. Противник на църковната реформа на патриарх Никон от 1650-1660 г. и доразвиващ старообредните богослужения в руската църква, през 1653 г. той е изпратен в Сибир (в Тоболск, Енисейск, Братск и Пустозьорск) и втората половина от живота му минава в заточение. Продължава да се противопоставя на църковните реформи и на 14/24 април 1682 г. е изгорен на клада в Пустозьорск. През 1916 г. Старообрядната църква го обявява за светец.