Валерий Латынин - Осенняя Варна

Осенняя Варна под ласковым солнцем согрета.
Она только стала немного спокойней и тише.
Зеленой косынкою машет - прощается с летом
И строчкой прибоя посланья любовные пишет.

Лазурное море песочные пляжи ласкает.
На море и суше восторженным душам не тесно.
Осенняя Варна - гигантская арфа морская,
Под звуки ее распевается вечности песня.

Осенняя Варна - радушный приют вдохновенья,
Она для поэтов свои открывает объятья.
И шелковой нитью славянские стихотворенья
Любовь и Надежда шьют белые бальные платья.

Ти, есенна Варна

Превод на български език:Дафинка Станева

Ти, есенна Варна, от ласкаво слънце пленена.
Утихваш и в тебе покоят предесенен диша.
И с късното лято сбогуваш се с кърпа зелена.
Със стих от прибоя любовни послания пишеш.

Морето лазурно милува пак златния пясък.
С възторзи душата е волна - в море и по суша.
Ти, есенна Варна! Ти, арфа със сребърен блясък,
под твоите звуци аз вечната песен ще слушам.

Ти, есенна Варна - приют за сърца вдъхновени.
Приемаш поетите в свойте обятия нежни.
И с песни славянски, със Божи слова сътворени,
Любов и Надежда политат със бяла одежда.