Дафинка Станева - Лятно безмълвие, перевод

В знойното лятно безмълвие
тихо душата ми бди.
Пази от детството пълни
стомните с чисти води.

Кърпи платна, напоени
с дъх на смола, сол и бриз.
Спомня море до колене,
радост, любовен ескиз.

Дълги Сизифови делници,
раждане, смърт и тъга.
Волните вятърни мелници
глухо проскърцват сега.

Сред ненадейни предбурия
още изграждам, руша.
С древни щурци-трубадури
с песен в нощта се теша.

Вече високи са хълмите -
гаснат любови, звезди.
В моето знойно безмълвие
с толкова скъпи следи.

(перевод с болгарскогоСтафидова В.М.)
 
В лето безмолвно шпионит
Бдит христианка-душа
Детство моё мне напомнит
Чистой водой из ковша.

Смолами наши одежды
Ласковый бриз напитал
Солнце мечты и надежды
Даже любовь даровал.

ДОлги Сизифовы будни
Смерти, рожденья, тоска
Ветры гуляют на судне
Скрежетом только пока.

Буду и я перед бурей
В крепость свою поспешать
Песней сверчки-трубадуры
Будут меня утешать

И далеко за холмами
Ветер-бродяга затих
Бросим в безмолвии с вами
Много следов дорогих