Дафинка Станева - Лято, Лето, перевод

Препуска август огнен кон,
зелените треви прегарят.
Щурците с многогласен стон
"Сбогом!" на лятото повтарят.

А то не иска да отмине
в пределите на есента.
От ранно грозде и къпини
откъсва първите зърна.

Целува слънчогледи зрели
край мекия и прашен път,
където ветрове са спрели
във жегата да помълчат.

През царевици уморени
подплашва жаден пъдпъдък.
Под стъпките му нажежени
проплаква и откъснат стрък.

О,лято, с избеляла дреха,
достигнах твоя кръстопът.
Тук зрелостта не е утеха -
по-скоро - омагьосан връх,

към който с порив слънчогледен
препускам с донкихотов кон.
А всяка мъничка победа
ми носи рана, или стон.

(перевод с болгарскогоСтафидова В.М.)

Уходит август огнегрив
В долинах травы догорают
Сверчки кампанию открыв
Уныло лето провожают

А он не хочет уходить
Боится рубежей осенних
И первых рос вино испить
Для новых сущих ощущений.

Целует ласково заря
За лето вызревший подсолнух
И с сонным ветром говоря
Ему задание напомнит.

Среди уставших кукуруз
Вспугнуть случайно перепёлку
Она вспорхнула, слышен хруст
Несётся лето по посёлку.

Уже нет вида у одежд
И я стою на перепутье
Не дарит опыт нам утех
О них о мудрые забудьте.

И я порыву поддаюсь
Не удержать мне Росинанта
И пусть победы боль и грусть
Другого нету варианта.