Ошибки...

Вячеслав Бусарев
 

Девушкам мы строки посвящаем,
Мы для них плащи бросаем в грязь,
И , бывает , ими увлекаясь,
За алмаз стекляшку принимаем,
Что блестит на солнышке искрясь

Вот она-явилась Дульсинея!
Ты о ней мечтал , её искал...
Ну иди , беги , лети за нею,
Счастья своего не упускай!...

Обо всём на свете забываем,
Побоку сомненья , тормоза,...
На седьмое небо зазывают
С томной поволокою глаза.

Но порой , в плену у этих глаз,
Разглядеть никак не можем сами
Подлость , что в упор глядит на нас
Детскими , наивными глазами.

А друзья всё видят и молчат,
Словно ничего не замечали...
Кто же станет дружбу омрачать!..
Да и толку,... если бы сказали...

Превела на Български ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ГРЕШКИ

На девойките ний строфи посвещаваме,
за тях палтата си в калта захвърляме.
А случвало се е,  да се увличаме,
за диаманти ние да ги вземаме,
де блестят на слънцето искрящи.

Ето, появи се Дулцинея,
За нея тъй мечтаех, тъй я исках...
Ходих, бягах, търчах подир нея,
щастието си да не изпусна.

И забравих на света аз всичко,
побоища, тормози и съмнения...
На седмото небе ме тя повика,
с очите нейни - тъмни премрежени.

Но случва се, пленен от тез очи,
 да съгледаме сами не можем
подлостта,  де ни в упор гледа,
с  детските си наивни очи.

А приятелите виждат и мълчат,
сякаш нищо не са забелязали.
И правят дружбата да помрачнее!
Но няма полза... дори да бяха казали...