Мысли в лунную ночь

Михаил Куншт

Мысли вдаль устремились, как кони лихие,
Перешли на галоп в эту лунную ночь,
И подули им в спину ветра озорные
И хотели помочь, непременно помочь.

Их на шапку Эльбруса ветра поднимали –
То бросали в морскую пучину с высот,
То они в небесах над Россией витали
И несли пострадавшим спасательный плот.

А царица седая серебром осыпала
Путь Пегасу, летящему в небе ночном,
И наездница Лира мысли в стих превращала,
Осветив их чудесным, волшебным лучом.

Так найдите же, мысли, в просторе небесном –
Для моей вольнодумной души уголок,
На стихи сочинят ветры лунные песни,
Принесут они людям блаженства глоток.


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

МИСЛИ  В  ЛУННА НОЩ

Мислите ми, устремени ,като коне бързи,
на галоп препускат в тази лунна нощ.
И подухва във гърба им вятърът невинен
и помощ искат те, непременно помощ.

Шапките им нависоко вятърът е вдигнал
и в дълбините морски ги хвърля от високо,
Та в небето на Русия волно да витаят,
на страдащи да носят спасителния сал.

А древната  царица  ръси от  среброто,
по пътя на Пегаса, летящ в небето нощем.
И Лирата ездачка в стих мислите превръща
И с лъчи вълшебни, чудни, осветява.

Ще открийте мислите в просторите небесни
Кът за свободомислещата ми душа
По стиховете, ветровете ще съчиняват песни,
на хората да носят глътка блаженство.