Волност Беззаботность

ВОЛНОСТ

Минах като вятър по земята. 
Искаха да ме затворят във шише. 
Тапата избухваше, когато
някой ме докоснеше с ръце.

Хуквах пак по улиците шумни, 
носех волност, ритъм, свобода –
дребното, суетно и ненужно
лягаше под моите крака.

Нищо не натрупах, не загубих, 
не проспах, не стъпках, не пропих, 
само онова момиче лудо
надълбоко във душата крих.

Че след време то ще ми помага –
със бастун – кураж ще ме крепи, 
злото ще пропъжда с дума блага, 
ледовете със усмивка ще топи.

А когато вече дойде краят, 
лудото момиче ще спася –
ще го пусна да лети в Безкрая, 
а пък аз в Земята ще лежа.

ВОлност

МИнах като вЯтър по земЯта. 
Искаха да ме затвОрят във шишЕ. 
ТАпата избУхваше, когАто
нЯкой ме докОснеше с ръцЕ.

ХУквах пАк по Улиците шУмни, 
нОсех вОлност, рИтъм, свободА –
дрЕбното, суЕтно и ненУжно
лЯгаше под мОите кракА.

НИщо не натрУпах, не загУбих, 
не проспАх, не стЪпках, не пропИх, 
сАмо оновА момИче лУдо
надълбОко във душАта крИх.

Че след врЕме тО ще ми помАга –
със бастУн – курАж ще ме крепИ, 
злОто ще пропЪжда с дУма блАга, 
ледовЕте със усмИвка ще топИ.

А когАто вЕче дОйде крАят, 
лУдото момИче ще спасЯ –
ще го пУсна да летИ в БезкрАя, 
а пък Аз в ЗемЯта ще лежА.

        Беззаботность
http://www.stihi.ru/2013/10/24/8113

                               Перевод с болгарского 
                               Александра Борисова

По земле я гуляю, как ветер.
Вы меня не невольте в бутылке.
И, как пробка взрывается, если
Кто – нибудь  меня тронет за  руки.

Полечу я по улицам шумным,
Молодая, шальная, свободна.
И все мелочи, страсти не нужны,
Все  под ноги мне лягут сегодня.

Нет ни  дел у тебя, ни завета,
Не  упущена жизнь, не пропита,
Безрассудная девочка эта
Всё  скрывается в сердце глубоко.

Хоть  и  время такое настало,
Что  и трость мне  отваги  добавит,
Добрым  словом я немощь прогнала,
А  улыбкой снега расплавляю.

А  когда  подойдёт неизбежность,
Та  спасётся  девчонка шальная,
Улетит  в  синеву, в Бесконечность,
А  меня  в  сыру -  Землю положат.