Писмата на Пушкин

           В памет на Елизавета М.Хитрово*

Без страх от клюките за твоя скъп престиж,
в горнилото на женската несрета,
ти не понечи ни веднъж да изгориш
писмата на Поета.

Писма с библейска мъдрост, сила, страст.
Тъга за Рус. Божествен дар нетленен.
И скръб за ближния. Любовна власт.
Самотност - чак до края на Вселената.

Писма - реликви на приятелство, любов -
без лицемерна глеч, фалшиво лустро.
В тях трепка лъч от Божи благослов,
и спомени с виелица от чувства.

В салоните - гнезда на светски шум -
с безмълвна нежност съзерцаваше Поета.
И неведнъж, подвластна на Амур,
го бранеше от празните кокетки.

Като скала сред пустословния елит
приемаше словесните дуели.
А после търсеше любовния зенит -
самотна птица в слънчеви предели.

На безответност бе обречен твоят час,
но ти на Пушкин бе до края вярна.
В теб на приятелството предания глас
не затъмниха сплетни и коварство.

Жени, възпети с вдъхновение и плам,
се скриха зад воал лъжеморален.
А ти в олтара на сърдечния си храм
остана с неговия дух печален.

Че знаеше:  в трагичния пожар
изгарят и тирани, и поети.
И само любовта - изстрадан дар -
сродява ни единствено с небето.



Елизавета Михайловна Хитрово единствена от жените, обичали А.С.Пушкин,съхранява всички писма от поета./Из книгата на Светлана Мрочковская - Балашова "Она друг Пушкина была"/