Радко Стоянов. Весенний восторг - авт. пер

(или Осенью о Весне)

ПРОЛЕТНА ОМАЯ
Радко Стоянов, България
http://www.stihi.ru/2013/06/15/9063

                Авторизованный перевод с болгарского языка Инессы Соколовой

ВЕСЕННИЙ  ВОСТОРГ

Весною – радуют цветы,
волшебен аромат в просторах,
улыбки встречных и мечты,
приятны птичек разговоры.

Иду, всем этим опьянен:
красою, радостью, надеждой.
Вдруг взволновался, возбужден,
цвет розовый смутил, как прежде.

Она стремительно прошла,
походка – дерзкая, газели,
с ума тотчас меня свела,
очаровала до предела.

Когда же побежала вдруг
с безумством младости влюбленной,
мной овладел тотчас недуг –
не знал что делать, обреченный.

Не ведал, взять ли пистолет,
иль вниз от глупости в ущелье.
Хотел бы я найти ответ
на «Есть ли шанс для наслажденья?»

О, Боже, вразуми меня
от сумасшествия огня!


На болгарском языке:

ПРОЛЕТНА ОМАЯ

Цветята за любов шептят,
изпълва аромат простора,
усмивки весели цъфтят
по устните на всички хора.

И аз вървя опиянен
от радост, красота, надежда,
вървя от нежността пленен
и розов цвят над мен се свежда.

Но ето че премина тя
с походка дръзка на газела,
умът ми мигом отлетя,
защото тя го беше взела.

След нея хукнах изведнъж,
безумен като влюбен мъж.
Не зная кой съм, где съм, що съм -
животът ми виси на косъм.

Дали да взема да се гръмна,
да скоча от скала ли стръмна,
на спътник ли да се превърна,
щом нямам шанс да я прегърна?

О, Боже, дай ми малко ум,
да тръгна пак по своя друм!