Валентина Йотова-Тодорова - Питат ли ме... перевод

Мъртвило е площадът. Конски косми
като пленено знаме се развяват
над прогнили пармаклъци. Косове
до кучешка копанка вдигат врява.

Перат жените на реката черги.
С бухалки удрят шарената есен
пребрадили глави с шамии черни
и с криви устни – може би за песен.

А в бъчвите кипи шира, бълбука
ту изгревно, ту мрачно като облак
и скуката се стича по олука
и върху плевника – аха! – да скокне.

Мъжете са пияни от сабахлем...
Ех,човещинка! Какво пък – случва се.
Така животът някак се търкаля –
лете на казана, зиме – в кръчмата.

Кому да креснеш и да го събудиш
това селце – на прага преизподня,
където да пристъпиш, все е лудост,
че даже няма смисъл да си ходиш.

Боклук по двора и парчета стомни,
а църквата – на прилепи свърталище...
Остава само тъй да я запомним
България – статут сиропиталище.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Мёртвая площадь, лишь конские гривы
Вьются над ней как трофейное знамя
Пали заборы от веку прогнили
Громко собаки скулят вечерами

Женщины в речке ковры отстирали
Ухает, кружится пёстрая осень
В чёрных платках, лиц их видно едва ли
То ли молитву поют, то ли песню.

Сусло в бочонках вскипает хмельное
Булькнет то звонко, то грозно как туча
Скука сбежит между роз и левкоев
Только удобный представиться  случай.

Мужчины хмельные как водится, вусмерть
Ну что человеки с вами случилось
Неужто  в корчме вам зимою не грустно.
Ужели вы даже не огорчились.

Кого перекрестишь кого здесь разбудишь
Любое село преддверие ада
Куда ни пойдёшь, и как не поступишь
А впрочем и этого тоже не надо.

Везде во дворах помойки да мусор
В церкви летучие мыши и гады
Болгария стала сиротской и грустно
Помнить хотя бы об этом нам надо.
 


Рецензии