Валентина Йотова-Тодорова - Оброчище, перевод

Ако имахме с теб дъщеря,
зачената в края на август,
под небе и трънливи валма
и в шушукa тръпчив на тревата,
в дрипав здрач на индигова нощ,
край осили от звездна пшеница,
сред постеля с конопен разкош,
и в синджирния вик на щурците...
… щях да искам да има очи,
които небето взривяват
и когато по пътя върви,
песента на длето разпиляват –
сред искрите в любовната сплав,
дето мълнии зреят и пукоти               
и с която мъжете коват
на страстта си най-жарките думи…

... Всяка нощ все такъв те сънувам
с остро жило, по-остро от плуг – 
ти орач в мойта жертвена угар,
с безпощадната точност на струг
издълбаваш пъртини в простора,
в който птици се пръсват с размах
на крила и любовно гъргорене.
И свистят ветровете над тях

с кратък млък на планинско усое
и с дъха на тинтява и хмел.
Как прошепна, че само съм твоя
до чертата на онзи предел,
след който светът би се свършил,
и потънали бихме в тъма,
ако няма да тръгнем към вкъщи
като вречени мъж и жена...
Но пресука ме топъл южнякът
и обърка ме с див аромат.
По тръпчивата гръд на земята
кръстопътни въздишки зася.
И не знаех – гласа ти ли чувам
или съскат ревнивите храсти.
Пусто беше, сякаш по чумаво.
Мрачно висна небето безгласно...

... И събуди ме сова сред мрака
прелетя ме над тъмна гора.
Бях в зеницата лунната капка,
във връвчицата възелът бях...
Ала своите хищни порои
ако бурята стисне в юмрук,
трите крачки ще мина към Бога
и ще остана завинаги тук.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Если б дочь у нас с тобой была
Зачатая перед сентябрём…
По небу лениво луна плыла
И шепталась трава с дождём.
Эта ночь индиговая была
Колосились звёзды, как пшеница
И постелью роскошная конопля
И распелись сверчки и птицы…
…хорошо бы он имел глаза
Которые взрывают небо
Где рождаются молнии и гроза
На путях где б ни жил, где б не был
И когда он ко мне идёт
Песне аккомпанирует долото
И мужчина свой нрав куёт
Много дум есть как раз о том.

Всякую ночь ты такой мне снишься
Настырный, жилистый от сохи
И вспахать меня изощришься
Без сантиментов и чепухи
Прорубаешь окно в просторах
Чтоб светлей были вечера
И с любовью под птичьи оры
Пусть над ними свистят ветра

Краткий миг этой звёздной ночи
Лёгкий хмель – ты безумно смел
- Я твоя прошепчу но впрочем
Есть черта, есть сему предел.
А за ним мир убит моралью
И в руинах весь белый свет…
Если только минуем спальню
Этой глупости больше нет.

Но коснулся меня ветер южный
И принёс с собой аромат
Дивный и бесконечно нужный
Под сияющий звездопад.
И не знаю тебя ли слышу
Или ревность взяла бразды
Да и небо могло быть лучше
Этой виснущей пустоты…

Разбудил меня филин утром
Из леса тёмного прилетев
И луна была каплей будто
Отгорев своё, отбледнев.
Но ведёт порок, словно хищник
Стиснув руки, аж слышен хруст
Я шагнула  к тебе Всевышний
Но зачем-то осталась тут.