Взор мамы...
Едва тяжелый крест я сброшу с плеч,
В своем бессилье голову склоняя…
Но от паденья сможет уберечь
Меня лишь мама, сверху охраняя!
От голода и холода вокруг
Я вниз лечу на дно глубокой ямы…
Но теплый хлеб, предложенный уют -
И это лишь всего забота мамы!
Кипит в моих порою жилах кровь
От клятв пустых, предательства и драмы…
Но успокоит сердце мне любовь,
Которую подарит сверху мама!
Порой во мне сидит совсем другой…
Владеет мной безумно и упрямо.
Не даст сойти с ума, вернет покой -
Там наверху опять поможет мама!
Когда мой хрупкий мир на волоске
И боль и беды снова в высшей мере.
Я верю в маму, там на высоте
Нам сам Господь дает такую веру!
2013 год
АТАНАС КАПРАЛОВ.Оригинал текста. МАМА БДИ…
Понякога захвърлям своя кръст,
превит надве от грижи и умора.
Но се изправям тутакси в цял ръст,
защото мама бди за мен отгоре.
Понякога ме режат глад и студ -
плътта ми сякаш рухва в адска яма.
Но ето – имам хляб днес. И уют!
Защото бди за мен отгоре мама.
Понякога сърцето е пред взрив:
От клетви. От предателства.От драми.
Но влиза в ритъм пулсът милостив,
защото бди за мен отгоре мама.
Понякога се гърчи застрашен
човекът в мен. Миг лудост – и го няма!
Но пърха той, ликува той спасен,
защото горе бди за него мама.
Понякога от болки и беди
не виждам утре… Свят, висиш на косъм!
Но няма страшно – мама горе бди
и на самия Господ вяра носи.
Свидетельство о публикации №113101409458