Валентина Йотова-Тодорова - Бродници, перевод

– Не пипай Божиите птички! –
гълчеше баба всяко лято,
решех ли колчем да надничам
на лястовиците в гнездата.

Щом бишнеш крехкото им гняздо,
проклинат те, недей ги пипа.
Бягай на игра, поразнико,
немирнико прелюбопитен.

И тези бродници летяха
по две над цъфналата слива.
Но в студ и сняг, и в дъжд и вятър
аз знаех, че не си отиват

душите им – загадки тъмни,
и дишат в слънчевата слама
и вардят жив духа на кълна,
без чийто шепот пролет няма.

Кроячки с ножиците черни –
щом робата на юни шиха
и летен дъжд с тропоска едра
една неделя споделиха,

превърнаха се във магия
с акордите си поднебесни.
Звучаха тъжно елегийни
ангелогласните им песни,

преди гнездата да напуснат.
И днес осеяна с каверни
стрехата рони се с покруса.
Те май си тръгнаха без време,

отвъд когато се търкулна
по стръмното на баба шалът,
пък аз подире му се втурнах  –
една от тях да търся – бяла.
 
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Путешественницы

Не троньте дети птичек Божьих
Просила бабка каждым летом
Решив что ласточкины гнёзда
У нас серьёзно на примете

Лишь тронь их хрупкое жилище
Как будешь проклят за беспутства
Бегут кто бед себе не ищет
И даже ради любопытства.

Все птицы –  были -улетели
Она одна над нашей сливой
Ни дождь ни ветер ни метели
Ей не мешает быть счастливой

Сплошные тайны и загадки
Их жизнь в соломе не остудит
И на живое дух их падкий
А без него весны не будет

И взяли ножницы портнихи
Их ждёт приятная работа
И летний дождь дубасит лихо
Наверно точно до субботы

Всё чудесами обернулось
Звучат космические веси
И грустно пелось, аж всплакнулось
Под эти ангельские песни.

Но перед тем, как захотите
Оставить гнёзда и пещеры
Под крыши наши прилетите
Их время тронуло без меры.

Придите надо возвращаться
Я в шали бабушкиной  смелый
Мне очень надо попрощаться
С любимой ласточкою белой.


Рецензии