след като заспя.
Но пак си тръгваш, преди първите лъчи.
А твоите очи, така големи, мамят ме в нощта:
"Ела... ела!...
С целувки ще те наградя...
Нима не копнееш с устни сам да провериш, в нощта,
наистина ли толкова са нежни,
колкото в съня, моите бедра...
Толкова без тебе съм сама!...
Но не чакай ме
в деня
с думи да те позова...".
На Олеся
Идваш,
© Copyright: Емил Миланов, 2013
Свидетельство о публикации №113101200195
Свидетельство о публикации №113101200195
Рецензии