Валентина Йотова-Тодорова - Пролетни клади, перево

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.

Той не ме и погледна, не попита дори
как страха си от тъмно успях да преглътна
и последвах го вдън тилилейски гори,
и преминах реката тревожна и мътна.

Подир него вървях, нищех троскот и дреб,
ококорена в мрака –  изплашено птиче.
И кънтеше смълчаното стръмно дере,
а вятърът скритом мълвеше поличби. 

После спряхме внезапно. И замлъкна нощта.
Придошла на талази, водата мълчана
раздели се на две и по нишка бръшлян
ни отведе до тайната ведска поляна.

И кълвачи луната омрежиха с вик,
а иглите им остри, с конци от коприна,
намотана в сребристо-зелен ибришим,
разляха светулки в бродерия фина.

В миг светът се обърна нагоре с крака,
пропищя куцо пиле, биха тревога
сови над нас. На оброчище там
една самодива разкъса хорото.

Тя с пръст го повика и прошепна – Ела,
да потънем в звездния прилив на здрача.
Прегърни ме – отколе това си копнял!
Тази нощ е за двама ни само, косачо!

Ще се сливаме бавно, ще бъдем мъгла,
над врящо котле мимолетната пара,
Само мой си и твоя съм само сега
без клетви за вярност, даже без вяра...

...Щом гръмне петелът, зад отсрещния хълм
задъхан ще скочи на слънцето атът...
Дотогава люби ме! –  до първия лъч,
след който завинаги въглен да стана...

Хряс! Присветна косата със змийски език
и захапа нощта, безпощадна и бясна,
бездиханни се срутваха сънни треви.
И без милост дойде мигът да порасна.

И да видя в очите на първия мъж
как страстта му прежури от огън и слаб
той огъна снага и попи като дъжд
в изтънялата сянка на онзи косач.
 

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Весенние клады

Была весна и на цветном ковре
Луны серебряные косы расплелись
Позвал косарь на жатву во дворе
Там за вербою травы разрослись.

Не посмотрел и даже не спросил
Я почему стенаю и дрожу
До Тилилейских гор иду за ним без сил
И реки вброд бесстрашно прохожу

Тернист был путь шумели дерева
Я как слепой испуганный птенец
Молчал ещё не выучил слова
И ветер только тронул бубенец.

И был привал и замолчала ночь
И с гор сбегали талые ручьи
Один из них мне вызвался помочь
В долину тайн на время заскочить.

И только дятлы рушат тишину
И клювом острым словно крапива
Выстукивают арию одну
Сверчки поют и светятся едва.

Один момент и мир на голове
Забил тревогу куцый петушок
И рвётся феей хоро на траве
И крут овраг и хлипок бережок.

Ты только его пальцем помани
Пока есть звёзды и далёк рассвет
Я так мечтала крепко обними
Тебя косарь ждала я много лет.

Давай сольёмся вместе с  темнотой
И от движений пусть исходит пар
Твоя сегодня я и ты сегодня мой
Без клятв, без обязательств, без фанфар.

Из-за холма надвинется на нас
Задрипанного, песня,  петуха
Люби пока свет ночи не погас
Пока есть время этого греха.

Хрясь и заря змеиным языком
Слизнёт остатки ночи до зари
Не будут травы помнить ни о ком.
И я забуду, что ни говори

И ты меня, мой первый, не мытарь
Страсть мимолётна мой хороший друг
И дождь и снег и лето и косарь
И тень его, как впрочем всё вокруг.