Людмила Вилькина Ей На нея

„ЕЙ”
Людмила Николаевна Вилькина (1873-1920 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА НЕЯ

Обдъхват рози моята тъмница.
Тъмница – стая. Идваш ли? Ела!
На ален ад под жарките крила
сама лежа в прозрачна власеница.
И сякаш окована съм царица
(грехът духа предателски гризе) –
аз с тяло падам в твоите нозе,
душата ми е в божия десница.
Ти влизаш, ето, шия и гърди
докосваш с тънички ръце отрадно.
Сестрице моя, обична, поспри...
Сред всеизгарящи вълни ще паднем.
Обичаме се или славим страст
на зноен вихър в радостната паст.


Ударения
НА НЕЯ

Обдъ́хват ро́зи мо́ята тъмни́ца.
Тъмни́ца – ста́я. И́дваш ли? Ела́!
На а́лен а́д под жа́рките крила́
сама́ лежа́ в прозра́чна власени́ца.
И ся́каш окова́на съм цари́ца
(грехъ́т духа́ преда́телски гризе́) –
аз с тя́ло па́дам в тво́ите нозе́,
душа́та ми е в бо́жия десни́ца.
Ти вли́заш, е́то, ши́я и гърди́
доко́сваш с тъ́нички ръце́ отра́дно.
Сестри́це мо́я, о́бична, поспри́...
Сред всеизга́ряшти вълни́ ште па́днем.
Оби́чаме се или сла́вим стра́ст
на зно́ен ви́хър в ра́достната па́ст.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Людмила Вилькина
ЕЙ

Тяжелый запах роз в моей темнице.
Темница – комната. Придешь ли? Жду.
Все ало здесь, как в пламенном аду.
Одна лежу в прозрачной власянице.
Как подобает скованной Царице
(А грех – предатель в жизненном саду) –
Я телом лишь к ногам твоим паду,
Моя душа в божественной деснице.
Вот ты вошла, и шеи и груди
Коснулась молча тонкими руками.
Сестра моя, возлюбленная, жди...
Мы падаем под жгучими волнами.
Друг друга любим или славим страсть,
Отрадно нам под знойным вихрем – пасть.




---------------
Руската поетеса, писателка и преводачка Людмила Вилкина (Людмила/Изабелла Николаевна Вилькен/ Вилькина) е родена през 1873 г. в Петербург. Завършила е петербургска гимназия. Първите й публикации са от края на ХIХ в. в периодични издания като „Книжки Недели”, „Новое дело”, „Журнал для всех”, „Новое время”, „Биржевые ведомости”, „Весы”, „Золотое руно”, „Перевал”, „Вопросы жизни”, „Гриф”, „Стрелец”, „Страда” и др. Поддържа близки отношения с творците от кръга на символистите. Авторка е на книгата с разкази и сонети „Мой сад” (1906 г.). От 1914 г. живее в Париж, публикува стихове, разкази и преводи на творби на Октав Мирбо, Герхард Хауптман, Морис Метерлинк и Андре Савиньон в списания и алманаси като „Русский сборник”, „Грядущая Россия” и др. Писала е и под псевдонима Никита Бобринский. Умира през 1920 г. в Париж.