Марина Цветаева - Старинное благоговенье

Старинно благоговение
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Ръце две нежни се отдръпват 
от ангелски закачки чудни.
Нозете нежни си отдъхват
с утихващите струни лютни.

Къде бълбука звън в басейна,
на цветна чаша откровение,
къде си пролетна смиреност,
старинно благоговение?

Прозорецът, светлеещ дълго,
фенер далечен, гаснещ в пътя...
Духът  тържествено въздъхнал,
пред който няма вече спънки...

За сетен път - в мъглива есен -
ръка помахва със вълнение...
Къде е блясъкът на крепост
старинно благоговение?

Той пише кратко – и не често...
А тя, Психея безтелесна,
чете Еклисиаста лесно,
но не и Песните от Песни.

А песента  –  обикновена,
но – Бог е моето имение –
и Библията ни семейна,
старинно благоговение!

Между 19 март и 2 април 1920

Старинно благоговение

РъцЕ две нЕжни се отдрЪпват 
от Ангелски закАчки чУдни.
НозЕте нЕжни си отдЪхват
с утИхващите стрУни лЮтни.

КъдЕ бълбУка звЪн в басЕйна,
на цвЕтна чАша откровЕние,
къдЕ си прОлетна смирЕност,
старИнно благоговЕние?

ПрозОрецът, светлЕещ дЪлго,
фенЕр далЕчен, гАснещ в пЪтя...
ДухЪт  тържЕствено въздЪхнал,
пред кОйто нЯма вЕче спЪнки...

За сЕтен пЪт - в мъглИва Есен -
ръкА помАхва със вълнЕние...
КъдЕ е блЯсъкът на крЕпост
старИнно благоговЕние?

Той пИше крАтко – и не чЕсто...
А тЯ, ПсихЕя безтелЕсна,
четЕ ЕксилиАста лЕсно,
но нЕ и ПЕсните от ПЕсни.

А песентА  –  обикновЕна,
но – БОг е мОето имЕние –
и БИблията ни семЕйна,
старИнно благоговЕние!

Старинное благоговенье 

Двух нежных рук оттолкновенье —
В ответ на ангельские плутни.
У нежных ног отдохновенье,
Перебирая струны лютни.

Где звонкий говорок бассейна,
В цветочной чаше откровенье,
Где перед робостью весенней
Старинное благоговенье?

Окно, светящееся долго,
И гаснущий фонарь дорожный…
Вздох торжествующего долга
Где непреложное: «не можно»…

В последний раз — из мглы осенней —
Любезной ручки мановенье…
Где перед крепостью кисейной
Старинное благоговенье?

Он пишет кратко — и не часто…
Она, Психеи бестелесней,
Читает стих Экклезиаста
И не читает Песни Песней.

А песнь всё та же, без сомненья,
Но, — в Боге всё моё именье —
Где перед Библией семейной
Старинное благоговенье?

Между 19 марта и 2 апреля 1920

Художник: Едвард Джон Пойнтер (1836-1919)