Валентина Йотова-Тодорова - СЕЛО БЕЗ ИМЕ, перевод

Тука плахото утро дъхти на трева,
поросяла от топла, невидима ласка.
И щурците, надпявали – звездна – нощта,
се хвърлят след стъпките на косача.

Те крещят, но отмята ги той със замах –
от раз им отсича беззвучно крилете.
Песента им разсипва на тичинков прах
и, страстен, опложда на света цветовете.

Болка, похот, възторг – и камбани ехтят –
зад мегдана подпалват смълчаната църква.
Бог лула ли кади върху грешния свят
и с дъха си тютюнев душите обърква?

Няма хора – плакати с избледнели лица
люшкат длани хартиени в странна походка.
Тишина като мляко, плиснато на прахта,
ни тръгва нанякъде, ни става на локва.

Изнурени от взиране в мрака, очи
всеки лъч светлина до болка изкълчват.
Ако драснеш по утрото с клечка кибрит,
ще взривиш есента в напращелите бъчви.

И ще рукне кръвта й, с кръгче дим по-лютив
от пожари, прегърнали нивите пусти.
А сиротната угар за дял милостив
цяло лято как моли и мълком се кръсти.

Профучават по пътя сеячи на смърт –
чужденци, непознати, невями кръстачи.
И – обесен – виси върху ябълков прът
знак за село, потънало в шала на здрача.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
 
Село без названия

Здесь робкое  утро качает траву
Ласково стебли покрыло росою
Песни цикад звёздной ночью плывут
Несутся по следу за парнем с косою.

Он лезвием острым тряхнув бородой
Махнул сгоряча и крылья опали
Осыпались песни на травы пыльцой
И розы цвести возбуждали.

Похоть, восторг, барабаны и пир
Сжигают за площадью древнюю церковь
Бог будто трубкой кадит на весь мир
За дымом и  солнце померкло

Бледные лица  плакатных людей
Контракты,  аплодисменты
И тишина молоком по воде
Плещется на  континентах

Устали глаза устремлённые в ночь
Лечат красивые строчки…
Достанешь коробку, свечку зажжёшь
Увидятся осень и бочки.

Кровь забурлит, усилится смог
Пожаров на  весях и нивах
Тот кто крестился, молился как мог
Ждёт чтоб угар стал к нему милостливей.

Сколько их нынче сеящих смерть
Чуждых крестителей  веры
Как обнесённая яблони ветвь
Символ села желто-серый.