Превръщам се от днес във твоя мисъл,
и сън ти ставам,та без мене да не спиш.
При теб отсядам всяка нощ и на пръсти
си тръгвам с тишината чак на сутринта.
Разговаряме със теб за житейските неща,
за всичко… за рани неличими и за болка.
Невидима те галя и разрошвам ти косата,
ненаситно те целувам и тръгвам си сама.
И ми се мръщиш във съня си… и те е яд,
сънуваш ме у себе си,наяве мен ме нямаш.
Ставам твоя мисъл, а аз ще идвам и в съня.
А ти обичай ме дори, когато мен ме няма.
Обичай ме, когато мен ме няма
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113100408548
Свидетельство о публикации №113100408548
Рецензии