Валентина Йотова-Тодорова - Подслушване на прелетн

Вечерната трева в окото на щуреца
защ;ри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче

самотна и добра нощта като вдовица,
косици пребрадила, прегърбена и лиха.
Сълзата й се кротна в присвитата зеница.
И някак лековерно с трици разменихме

на идващата есен воалите с мъгла,
която припълзя, коварна като сянка.
И щом обримчи в мокро дъждовната игла
къдриците ръждиви на навес гнил и стряха,

тогава стана ясно – завръщането значи
да бъдеш ствол на круша, прегръдка на бръшлян,
гарван над комина, умислено изграчил,
гребящ през самотата с настръхнали пера.

Щом шалът на забрава с цвят на теменуга
престана да покрива тишината свише,
след залеза изтекъл душата ми бе друга
и трепетите свои реши да пренапише.

И тръгне ли – мастилен, по рафтовете мракът,
дано намери дом по страниците голи
за скитници и птици, свикнали да чакат
с порочната заблуда, че летенето е болест.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Подслушанный птичий разговор

Вечернюю траву в глаза вобрал кузнечик
А синее оставил наверно на потом,
Но вот песец промчался так по-человечьи
Задул и эти искр, мелькнув своим хвостом.

Ночь тёмная моя как добрая вдовица
Слегка преобразилась и косу заплела
И трепетная нежная слеза её искрится
Немножко легковерной наверное была.

Уже в дороге осень и небо кроет мглою
И листья закружились, коварные как тень
Дождь припустился истовый  мокрою иглою
По захудалым крышам в такой ненастный день.

Теперь мне стало ясно, что значит возвращенье
Из груши смастерили ёмкость для муки
Ворон на камине акт  чревовещания
Устроил за бесплатно от скуки и тоски.
 
Но почему забвение с запахом фиалки?
Кто-то нас всесильней всё устроил так?
И душа устроилась, на садовой лавке
Научный, исторический создавать трактат.

Скроет ли от взоров тёмные страницы
Там где приходилось глупое мечтать…
Знают перелётные странники и птицы
Не болезнь явление - умение летать.


Рецензии