Валентина Йотова-Тодорова - Онемелият славей, пере
и гората заглъхне от врява
в шубраци от глог, в белочели липи
онемелият славей запява.
Сякаш с клюнче, по-късо от шип на бодил
дръпва звездния шал на небето
и притворил очи той до злака шепти
безсловесни, беззвучни куплети.
Мушитрънче смелчаг и златист пчелояд,
всеки лист в любопитните храсти
спират дъх и мълчат. Върху дол и овраг
тишината е пълна със знаци.
И – додето безмълвните трели думтят
и вибрират от страст без отрада,
свойта притча разказва с извити крилца
и езиче, изтръгнато в клада,
че не е по-голям този свят от сълза,
че по-лек е от детска въздишка.
И че кладенец, дворче и тиха бреза
са богатство, нам дадено свише.
И дано да запомниш съня причудлив
песента му без звук и без думи.
Този славей е скътан в сърцата ни, жив!
И повярвайте – пак ще ни буди.
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Онемевший соловей
Всякий вечер лишь уснёт луна
И леса устало отшумели
Можете услышать соловья
Грустные его немые трели
Клюв об сук бедняга повредил
Небо укрывалось звёздной шалью
Что-то он шептал, глаза закрыв
Тихо бессловесное, с печалью.
Смолк и золотистый пчелоед
Ради любопытства не иначе
Тишина – ни скрипа, ни бесед
Тишина и это что-то значит.
И пока безмолвно он звучит
И дрожит от страсти и отрады
Притчи он и слёзы источит
Вот такие грустные рулады
Мир теперь наступит у берёз
Как ребёнок маленький задышит
И колодец будет полон слёз
Этот дар нам предназначен свыше.
Ты теперь запомни этот сон
Я уверен это так и будет
Грустной и беззвучной соловьёв
Всех уснувших песнею разбудят.
Свидетельство о публикации №113100402826