Колко корабокрушения!
Вече им обърках сметката.
Ала в мен, неутешени,
всичките посоки светят.
Щом усетя нощем вятъра,
или смутни бури плачат,
пак ще закрепя платната си,
ще изправя здраво мачтите.
Ще поема, без да моля,
милост свише и безбурие.
Нищо, че и тази волност
много скъпо ще ми струва.
Нищо, че за ново странстване
с нови белези ще плащам,
че в мечтаните пространства
самота ще ме заплашва.
Зная: моето пристанище
ще ме чака мълчаливо.
Докога ли ще остане
като пясък търпеливо -
да издържа нажежените
битки, щорм, моряшки клетви,
мойте корабокрушения,
дето все греша им сметката.
Корабокрушения
© Copyright: Дафинка Станева, 2013
Свидетельство о публикации №113100108256
Свидетельство о публикации №113100108256
Рецензии