Голуби

Михаил Куншт

Мне снится сон, как я с друзьями
Гоняю белых голубей.
И детство всё перед глазами
Вдруг проплывает меж теней.

Кирилл свистит, руками машет,
Чтоб ввысь поднялись до небес.
Володя чистит клетки с Сашей,
А я на крышу дома влез.

Хотел получше рассмотреть
Всю красоту крылатой стаи.
О, как хотел и я иметь
Красивых птиц в своём сарае.

Но мне сказал батяня мой:
«Нельзя им в клетках жить.
Для них же небо – дом родной.
Зимой начни кормить».

Проснулся, за окном – рассвет.
От сна я, как в бреду.
В кормушки птицам много лет
Я семечки кладу.

Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ГЪЛЪБИ

Сънувах сън, как аз с приятели,
гълъбите бели гоним.
И детството ми, пред очите,
из между сенките изплува.

Крещи Кирил, ръце размахва,
нагоре към небето чак.
Володя чисти клетка с Саша,
а аз на покрива се качвам.

По добре аз да разгледам,
красотата на крилатите.
О, как исках аз да имам,
красива птица във салмата.

Но ми каза моят батко:
„Не може в клетка да живеят,
за тях небето роден дом е,
зиме само ще ги храниш.“

Събудих се, а вън е утро.
Чувствах се, като замаян.
В корито дълго, със години,
насипвах им аз семена.