Марина Цветаева - Седые волосы

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой

Побелели коси

Те са пепел богата:
на жертви и страх.
Пепел, пред която
гранита е прах.

Гълъбът, гол и светъл,
неживеещ в ята.
Соломонова пепел
над триумф празнота.

На времето неведомо
страшна вар.
Значи Бог бил до мене
домът щом горял!          

Неудушен в парцали
на сън и ден господар,   
рано косите подпалил
Дух – небесен жар!

Не ме предадохте вие,   
години назад!   
Във косите ми сиви 
е победилият свят.   

27 септември 1922

Побелели коси

Те са пЕпел богАта:
на жЕртви и стрАх.
ПЕпел, пред коЯто
гранИта е прАх.

ГЪлъбът, гОл и свЕтъл,
неживЕещ в ятА.
СоломОнова пЕпел
над триУмф празнотА.

На врЕмето невЕдомо
стрАшна вАр.
Значи БОг бил до мЕне
домЪт щом горЯл!          

НеудушЕн в парцАли
на сЪн и дЕн господАр,   
рАно косИте подпАлил
ДУх – небЕсен жАр!

Не мЕ предАдохте вИе,   
годИни назАд!   
Във косИте ми сИви 
е победИлият свЯт.   

27 септември 1922


Седые волосы   

Это пеплы сокровищ:
Утрат, обид.
Это пеплы, перед коими
В прах – гранит.

Голуб, голый и светлый,
Не живущий четой.
Соломоновы пеплы
Над великой тщетой.

Беззакатного времени
Грозный мел.
Значит, Бог в мои двери –
Раз дом сгорел!

Не удушенный в хламе,
Снам и дням господин,
Как отвесное пламя
Дух – из ранних седин!

И не вы меня предали, 
Годы, в тыл!               
Эта седость – победа      
Бессмертных сил.

27 сентября 1922