Письмо без адреса

    Детелина Стефанова
    Вольный перевод с болгарского
    Алексей Селичкин


Писмо без адрес

За мене сещаш ли се, майко?
Спокоен ли е нощният ти сън?
Не искаш ли да знаеш, че съм жива?
И да узнаеш твое копие ли съм?

Понякога поплакваш ли си тайно?
Запазила ли си за мен сълзи?
Налагало ли ти се е да обясняваш
чувствителни към прах, че са очите ти?

Заглеждаш ли се в моите връстници?
И мислиш ли си, че съм като тях?
Досещаш ли се, че съм малко по-различна?
На челото си нося надпис "грях".

Рождените ми дни дали празнуваш?
Измисляш ли си торта и свещи?
Наум във себе си какво ми пожелаваш?
Навярно сбъдване на всичките мечти.

А аз на теб какво да пожелая?
Спокоен да е ритъмът на твоето сърце.
Боли ме, майко, но ще мине...
Разбирам всичко...
от (не)твоето дете.


      ПИСЬМО БЕЗ АДРЕСА

Докучаю - пишу тебе, мама.
Как твой сон? Он глубок по ночам?
Это я - беспокойный, упрямый
по вокзальным скитаюсь углам.

Что же так потрясло изначально?
Отчего кроха сын стал чужой?
Может, прячешь глаза в складках шали
ото всех,кто знакомы с тобой?

Лица сверстников светятся счастьем -
беззаботен мальчишеский смех.
Горько мне, что не даст повстречаться
совершённый в отчаянье грех.

Я не знаю кому пожелаешь,
чтобы все исполнялись мечты...
День рождения помнишь ли ты?
Торт и свечи на стол покупаешь?

Что тебе пожелать?.. Сам не знаю,
где я буду и с кем поутру.
Воспалённым умом подбираю...
да вот слов всё никак не найду.